Кученце- малко, подкачащо щастие!

Като собственици на котка със...нека кажем странен нрав, вече имахме опит с животините и нямахме никакво намерение да увеличаваме зоо популацията в чисто новия ни апартамент. Но случайно видях пост за Топчица, впоследствие прекръстена на Миша в страницата на "Вземи ме вкъщи" във Фейсбук... и се влюбих!!!Малката бонбонка беше захвърлена до кофа за боклук, на 1 месец, 600 грама, умираща преохладена, дехидратирана, прекарала повече от 24 часа в студена нощ и поройни дъждове... Прекрасни хора са я открили..и от там е започнала борбата и за живот. И то каква борба!  Водят я до клиника МЕЙ, където се установява, че малката  е с температура 33 градуса !!!, сложили  са й противошокова инжекция и право към ЦВК, тъй като Топчица била във видимо много лошо състояние. След оказана спешна помощ от д-р Бучков и със съдействието на д-р Калоян Войчев, се установило, че малката има коронавироза, обезводнена е и с глисти. Слава Богу, теста за гана и панлевкопения е отрицателен, и това и давало шанс да живее. След стабилизиране и изписване от клиниката, малката изпада в състояние като че ли постоянно сънувала и не била адекватна..Оказва се, че тя отново е с ниска температура - 34 градуса, обезводнена, анемична, и с много много паразити.

Умишлено не публикувам ужасните снимки на мъничето със системи в лапичките...мъничко и борещо се за живота. Иска ми се тук акцента да е върху прекрасните хора, които направиха всичко за нея. Няма думи, които да са достатъчни да опишат извършената добрина. В днешния суров свят подобна чувствителност към едно малко, беззащитно бебе е рядкост, за съжаление. Но именно по отношението и отговорността ни към по-слабите и беззащитни, може да се съди за нас като личности. За това благодаря! На всички, които са били до Миша в най-тежките моменти. За щастието, което ни подариха!

 

Имахме колебания дали да я вземем- котето ни е персийче с буен нрав, изживяващо се като хищен звяр.

 

 

 

 Опасенията ми бяха как ще се разберат, дали няма да я нарани и изобщо ще можем ли да се грижим за две животини! Истината е, че  не е лесно, особено в началото, когато Миша извършва всичките си физиологични нужди точно където и падне, чистенето е не ежедневно, а направо ежечасно, но емоциите, които ни дава са несравними! Радостта, когато се прибираме в къщи след тежък работен ден е просто неописуема! Това малко, крехко същество пред очите ни расте, има апетит, и малко по малко изгражда отношения с котето, което очевидно разбира бебешкия му нрав. Сега са...почти приятели, които спят едно до друго и се хапят за опашките. Мишката, мака и няколко пъти по-малка, е доста смела, гони котето и го лае! :))

Малката лисица сега е добре, напълняла, обезпаразитена външно и вътрешно и вече със сложена първа ваксинка. Игрива, подскачаща и много социална. Радвам се, че се решихме да я вземем. В този живот хората все повече наблягат на комфорта и удобството си, за сметка на емоциите. Но всички прекрасни неща се случват извън зоната на комфорта.

Напомням си го всеки път, докато бърша физиологични отпадъци! :)))